Първите дни на март, тъкмо попривършиха студовете, но пък имаше дъжд, даже в Рибарица видях и малко навалял през нощта сняг. Бяхме на почивка в това живописно селце, което е различно, приятно и интересно място за бягство от задачите, в следващата публикация ще ви покажа снимки и от там.
За да стигнем до него, минаваме през Тетевен, който честно казано изобщо не ме впечатли. Не знам такъв ден/сезон ли улучихме, не минахме през правилната част на града ли, но градчето ми се стори сиво, мръсно, бедно, затиснато от извисяващите се над него върхове. Докато се оглеждах в опит да видя нещо по-забележително мярнах табели за водопад Скока и решихме, че ако намерим време ще се разходим до там.
На следващия ден валя леко и след обиколка на Рибарица и почивка, се натоварихме на колата и поехме към екопътека "Под пръските на водопада". Тя не е точно от този тип, с които сме свикнали - разходка изцяло сред природата, а 90% от нея е тесен асфалтов път, тръгващ от квартал Козница в Тетевен ("забележителното" по него бяха 2 чешмички с изворна вода, но не сме се отбивали при тях). Той върви покрай едноименната река, на която е й водопад Скока. След разходката сутринта решихме да си спестим 3 километра и половина и стигнахме с автомобила до същинската част на пътеката. Там има отбивка, където може да се паркира и след това се продължава пеша.
"Лошото" мартенско време беше спряло другите посетители и цялата красота на екопътеката беше само за нас. А тя наистина е много красива и си заслужава да се посети. Минава се сравнително бързо, има чудни кътчета, където да поспреш и да се дивиш на природата, реката тече точно до теб, мостчетата и пътеките са изградени с мисъл да са удобни и в тон със заобикалящата ги среда.
Река Козница се вие в каньон от високи скали покрити с мъх и папрат. Цветовете на следдъждовната ни мартенска разходка бяха зелено и червеникаво кафяво от все още покриващите пътеката есенни листа. Чувствах се като в приказки сред шума на водата, извисяващите се високо над нас скали и покритите с мъх дървета. Сигурно през пролетта като се раззелени всичко ще е още по-очарователно, но и по-населено с хора.
Изкачването към водопада е леко, без особени препятствия, пътечката на места е тясна, а камъните хлъзгави, но нищо фрапиращо. Искаше ми се и кучето да е с нас, щеше много да се зарадва на листата и водата и в края на пътеката да е като прасе, но не я бяхме взели с нас на тази почивка. Нищо, пак ще дойдем и този път ще споделим "Под пръските на водопада" с нея.
Имаше доста нападали дървета вероятно от снега, разчистени само покрай пътеката, за да може да се преминава. Оказа се, че водопадите са два, като единият, по-тънкият и висок беше току що размразен и в края му имаше огромна купчина лед свлякла се от него. Водопад Скока си течеше и пръскаше на воля, може да се стигне точно пред него. На площадка пред двата водопада има изградена беседка с пейки, маси и огнище.
На връщане срещнахме още една двойка решила да разнообрази неделния ден с разходка до водопада. На мен лично много ми допадна мястото и бих искала да го видя през другите сезони. От прочетеното в интернет останах с впечатлението, че е доста посещавано, особено през почивните дни и предполагам, че това разходката няма да е чак толкова спокойна и приятна. Затова като имаме път пак към Рибарица (Тетевен не знам дали ще го разгледаме) ще си отделим някой ден през седмицата, за да проверим пак как е водопад Скока.
0 коментара: