Водопадите около Търново вече ги знаем наизуст и затова днес ще ви разходя до едно прохладно и красиво място в Еленския балкан. Препоръчаха ни Христовския водопад, избрахме си подобаващо горещ летен ден, натоварихме децата и кучето на колата и тръгнахме да го търсим. Не успяхме да се загубим много, разгледахме маршрута предварително и целта ни беше да стигнем до село Руховци. От град Елена се поема в посока Сливен и на около 2 километра от града е отбивката за селото. На центъра му има указания на къде да се поеме за водопада (завой на дясно). След около километър се спира на главния път, има място за паркиране, табела и 400 метра до водопада (10-15 минути разходка).
Христовския водопад е част от красотата на река Мийковска, която минава през Еленския балкан. Ако не сте посещавали района, горещо го препоръчвам, има много места, които си заслужават разходката и даже може да останете да пренощувате в някое от многобройните селца предлагащи настаняване.
Оставихме колата на паркинга и тръгнахме през красива широколистна гора, в която има хубава сянка, гъби и достатъчно пространство за едно пълно с енергия куче. По пътя се забелязват издълбани коловози, мисля че е от моторите, които минават там, сигурно по някое време се е минавало и с кола, но вече е невъзможно. След гората излизате на открито сред насаждения с папрати, не бях виждала толкова гъсто пораснали. Търсите вдясно утъпкани пътеки и шум на вода, преминавате през малка камениста местност и сте на върха на водопада. Може да се слезе и долу при реката, малко е стръмно, но като е сухо няма проблем. Не е много безопасно за съвсем малки деца.
По пътеката към водата има обособено място за пикник с изградено огнище и скована маса. От едната страна на водопада се издигат величествени скали. Закътано и много красиво място, заслужава си да прекарате един ден в компанията му. Четох, че от село (махала) Христовци има пак пътека до него, но тя не е толкова подходяща за лежерна разходка и май няма да я търсим след като знаем царския път.
Христовски водопад впечатлява с широчината си, до сега сме ходили само на високи, е не много, но все пак тънки и високи, докато този се разпростира на ширина и наистина впечатлява. Височината му е около 9 метра. Горната му част е много красива, отдолу под водата са големи камъни плюс странно издълбани дупки и улеи, по него тече вода, отстрани може да се седне, отгоре тече рекичката, а отдолу се вижда как пада водата. Малко дървено го обяснявам, качвам и снимки, но най-добре е се види на живо. Какво може да правите там - най-хубавото е, че може да се изкъпете, през лятото водата хем не е много буйна, хем е с приятна температура. На по-плитките места е топла, има и няколко вирчета с по-хладна и нашите деца даже скачаха в тях, голямо забавление беше. Камъните са супер подходящи за плаж, освен ако не са много напечени, тогава са добри за пържене :) Както казах и преди може да си направите пикник или просто да се разходите нагоре и надолу по реката.
Беше почивен ден и имаше доста хора на пикник, почивка и къпане. Срещнахме и други като нас с кученца. След това ходихме няколко пъти в работни дни и беше много по-спокойно или няма никой освен нас или само още 2-3 щастливо безработни. Пътят до него през пролетта и особено есента е много живописен и предлага къпини и джанки на преминаващите. Водопадът е красив през всеки сезон, лятото е по-малко пълноводен,
зимата и пролетта с повече вода. Със сигурно ще се върнем пак, даже и по-студените месеци, за да го видим в цялата му сила и мощ.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
0 коментара: