Сара - цитат "тя беше умна, забавна, интересна, остроумна, красива и отлична професионалистка" и физически - дълга коса, сини очи, млечнобяла кожа с лек загар, адвокат, изобщо всичко като по учебник с изключение на личния й живот
Станли - милионер на 99 години, постигнал мечтата на живота си, ама пък сам. Има купища пари, а живее като мизерник, забравен и самотен. Общува единствено с медицинските си сестри и Сара.
Фил - приятелят, гаджето на Сара, макар че е преувеличено да го класифицирам така, двамата се срещат по график. Разведен, с деца, невероятен егоист
Станли оставя неочаквано наследство на адвокатката си, а загубата му я кара да се вгледа в собствения си живот. Тя е зациклила на едно място, предпочита да търпи Фил вместо да е самотна, макар че получава трохички от вниманието му. Примирила се е, че това е положението, преди й е харесвала този вид връзка, в която той диктува правилата, вече не й допада, но и е по-лесно да приема Фил с всички негови особености и недостатъци, вместо да рискува с нова връзка. Уж е голяма професионалистка, но в личния живот е пълен провал, изобщо няма думата там. Страх я е да не остана сама, иначе се гордее колко е независима. Той имал доста качества, заради които го харесва, но кои са те, не е ясно. 4 години го търпи и се бори за вниманието му, а той я третира като любовница.
Очакванията ми бяха за по-интересна история свързана с къщата, нещо фрапантно да се случи, интригуващо и неочаквано. Има намек, желание да се развият нещата в тази посока, аха да се случи нещо интересно и се изгубва сред празните приказки на авторката. Постоянно ни се навира колко обречена е връзката на Сара и какъв задник е Фил. Чак се чудя защо изобщо са заедно, за него тя е някакво удобство за петък и събота, част от графика му. Но целия роман е преповтаряне на едно и също в различни вариации. Главната героиня си прави самоанализ и в същото време сякаш не знае какво се случва с живота й, въпреки че й пределно ясно. За другите е очевидно, но за нея не. Добре, че по някое време той се нас№$@$@ и тя най-после го разкарва от живота си.
Заради заглавието реших, че нещата ще се въртят около една старинна къща, но романът е повече за отношенията между хората. Какво искат от другия, до кога могат да отлагат, да се примиряват, да извиняват, навикът, рутината, страхът от самота. Иначе идеята да си купиш къща за 2 милиона, за да откриеш себе си, само за себе си, да живееш в нея, без идея какво ще я правиш само защото личният ти живот никакъв го няма последните 10 години е малко безсмислена. Има хора, за които тази книга ще е знак, че трябва да променят нещо, да се завъртят на 180 градуса, ще открият себе си в главната героиня и ще си отворят очите за паразитите покрай тях, който ги спъват и дърпат назад. Но за мен не беше интересна.
Отдавна не съм чела нищо на Сандра Браун, но не помня чак толкова да не ми е допадал стилът й. Изобщо не й върви гладко мисълта и повествованието. Дразни ме, напряга ме, всяка глава започва наново с обзор какво се е случило в предишната, като в поредната серия на някой латино сериал. Не знам защо решава, че читателя има нужда да му се припомнят събитията до момента Освен да е имала договор за определен брой страници (398 за да съм точна и като се замисля ми се струват доста за такава плоска история) и да се е чудила как да ги натъкми.
Като цяло "Къщата" е натоварваща и в същото време скучна за четене. Към края се поразведрява и минава изцяло в сферата на розово-любовно-захаросаната литература, тъй като ставаме свидетели на 3 сватби и едно бебе.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
0 коментара: