Време е за следващата природна забележителност до (почти във) Велико Търново - водопадите на Картала. Мястото е много известно и посещавано, все пак това са водопади, атракция си е. Освен това разходката до там е приятна, не много натоварваща, подходяща за деца и домашни любимци. Пътеката е свързана и с други пътеки, така че маршрути за обикаляне има колкото искате. Важно е да има желание, време и начин ще се намери.
Картала е квартал на старопрестолния град. Водопадите се наричат така, защото пътеките за тях тръгват от тази част на Търново. Иначе реално природната забележителност се намира по средата на природата, на няколко километра извън града, далече от шума и навалицата. Макар, че понякога и там се срещат доста хора и става натоварено движението.
Но да започна подред - как се стига до карталските водопади - началото и на двата пътя, които ние ползваме са малко забутани, затова ще кача маркировка от къде почват и минават. Просто трябва да си ги ползвал, за да знаеш, че точно там трябва да свиеш и да поемеш по черните пътища. В началото няма указателни табели, после има туристическа маркировка, а по по-използвания маршрут забелязах, че скоро са добавили и насочващи табели. Но пък винаги може да попитате и да ви упътят, всеки от града мисля, че знае пътя.
Какво ви очаква по път 1 (моите снимки са само от него маршрут, защото най-често минаваме от там) - първо има нещо като вилна зона, макар че няма точно вили, а по-скоро места за обработване, там често има хора, които се грижат за градините си. След това минавате покрай чешмичка, водата става за пиене, но заради нея наоколо винаги е малко или невъобразимо много кално и понякога трудно за преминаване. По нататък се върви през ниска горичка, последвана от открито пространство и камъни съчетани с леко спускане, при хлъзгаво време не е много приятно. Точно при тези скали излиза и път номер 2, за който ще ви разкажа после, т.е. тук те се сливат и нататък нещата са еднакви.
При слизането стигате до дървено мостче, а след това следва преминаване по тясна пътечка, което неприятно се свлича от едната страна и трябва да се внимава. След като преминете през нея и навлезете в следващата гора, вдясно доооста стръмно надолу ви очакват така наречените малки водопади. Ние там сме ходили едва няколко пъти, точно заради големия наклон, който затруднява придвижването и нагоре и надолу. Там също има маса и пейки, както и още едно мостче. Излизайки от втората горичка се озовавате пред чудесна гледка, имате чувството, че вървите по ръба на скала (не е чак така) и пред вас се простират околните възвишения. Понякога дори се виждат хора по тях, един път се чудихме как са се озовали там, а после изследвайки път 2 открихме и ние това място :)
След откритото пространство навлизате в нова гора, липова и нейната красота ще ви придружава чак до големите водопади. Самият водопад не е много голям, може би 3-4 метра висок, а по-надолу от него има един по-малък. Има направени при двата водопада пейки за почивка и пикник. Има дървено мостче, камъни, вода, зеленина, прохлада, птички и разни други не толкова видими обитатели.
Като си починете и насладите на гледката имате 2 възможности - да се върнете от където сте дошли (в 99% от разходките ние избираме този вариант) или да продължите по туристическата пътека, а май са няколко, мисля даже, че една от тях води до Преображенския манастир, но никога не сме отивали толкова далеч.
Път номер 2 - той започва от стрелбището на Картала до което може да се стигне с кола и пеша. Не е специално обозначен, но то няма кой знае къде да се отиде там. Пак се минава през малко камениста гора, после през открито пространство пълно най-вече с треви и бодили, след което се започва слизане надолу отново по камъни и там трябва да сте по-внимателни. По този път има няколко малки отбивки вдясно от където се откриват също красиви панорами, вижда се отсрещния хълм, на който ще стигнете на път за водопадите, както и другите скални образования характерни за Велико Търново.
Път номер 3 - бях чела, че има възможност да се стигне до водопадите като се тръгне от Самоводската чаршия. Което ми се стори странно - защо се прави това упражнение като си има път номер 1, колко ли разстояние спестява или по-скоро е удобен за хора, живеещи/намиращи се в тази част на града. При него както съм начертала се върви по улица "Братя Миладинови" и след едно открито пространство (бивша детска площадка) се излиза на горки път, който води до Стрелбището и от там по път номер 2 се стига до водопадите. За мен път номер 1 си остава най-прекия и приятния, по-полегат и лесен е (като го гледам на картата може и да не е най-краткия) и по-подходящ за семейства и хора с домашни любимци като нас. Както казах зависи в коя част на града сте и колко време и сили имате за разходка.
На нас мястото ни е много любимо за бягство сред природата. Кучето обожава маршрута, тича като диво из гората, има един по-стръмен участък, където всеки път очакваме да се свлече в реката, но винаги успява да се задържи. Гледката през всички сезони е красива, а движението до там много зареждащо и физически и психически. Препоръчвам ви, ако до сега сте пропуснали тази забележителност На Търново, задължително да се разходите до там, да си направите пикник и да се насладите на гората и хълмовете.
0 коментара: