"Магазинчето за подаръци и усмивки" от Мануела Инуса
Скоро не бях чела толкова плоска и без извинение тъпа книга. Захаросаната корица трябваше да ме предупреди какво ме очаква вътре, но наистина не мислех, че ще достигне чак такова ниво или по-правилно е да кажа дъно. Сюжетът е изсмукан от пръстите, абсолютно нелеп, чак се чудя наистина ли на някого това му се струва сладко и приятно за четене. Цялата история е клиширана, скучна и банална. Някои от изреченията в нея трябваше да ги прочета по 2 пъти, за да схвана какво иска да каже писателката. Драскано е колкото да има написано нещо, изреченията дълги и заплетени, диалозите - изкуствени и нагласени. Не мога да ви го обясня, трябва да го прочетете, не, не, по-добре недейте, загуба на време е. Наистина не вярвам, че двама човека, които имат връзка от 4 години си говорят по този начин, примерно:
- Патрик, знаеш ли? Стана ми много приятно, когато наскоро ми разказа някои неща за детството си.
- Мхм.
- Иска ми се да науча повече, например какво си закусвал в Юниън.
И насред красивите магазинчета, разговорите за бебета и подаръци, се появява ЦРУ. Сериозно?!? Мислех, че не може да стане по-абсурден този роман, явно има на къде. Сега очаквам и извънземните да се появят. Пародия на история за агент 007. Холивудски трилър, брутално. Авторката се опитва да натика в една книга няколко жанра.
Добре, че е кратка, та се насилих да я прочета, за да видя какви дълбини ще достигне авторката в нелогичността си. Тя е и петата от поредицата "Валери Лейн" на авторката, отказвам да прочета останалите, не мисля че мога да понеса още скучни герои и нахвърляни без ред и мисъл думи.
"Меденият изгрев над хълма" от Джо Томас малко пооправи вкуса в устата ми и кълбото в главата ми, но не много :)
На тази и ходи етикета типично лятна книга - не много натоварваща, малко глуповата и малко дразнеща. Четеш и връщаш в книжарницата, защото не заслужава да ти заема място в библиотеката :)
Историята, която разказва не е завладяваща или неустоима, че да си струва да разлиствате страници до припадък и да четете по нощите. Даже бих казала, че е предвидимо банална и натъпкана с романтично-вълшебни ситуации. Самотна майка, родила млада, отгледала детето си с помощта на баба си, живее в малко градче, бедна, няма близки, само 2 приятелки. И когато дъщеря й заминава да следва собствения си път, тя решава да тръгне да търси младежката си любов, разбирайте бащата на детето, да работи във ферма като уфър (за първи път я чувам тази дума, в оригинал е "WWOOFers" или "woofers") и между другото ей така да спаси поминъкът и живота на сума ти хора ...
Добре, че е остров Крит да спаси малко ситуацията. Описанието на мястото, храната, хората и интересните факти за меда и билката росен са по-приятната част от четивото. Информацията за растението е доста преувеличена от авторката, но понеже цялата й идея се върти около него, няма как да го остави да е обикновена трева и го издига до магическа такава. Отровен е, а в книгата го пият като чай за какво ли не, което е подвеждащо за мен. Предполагам под формата на мед е ок за ползване, не знам дали у нас има такъв.
Върви лежерно, Бързо прочетох 300 страници, тук там с някой по-завързан момент, който да ви събуди, ако сте залепнали за страниците от меда, който тече из книгата. Първа книга на авторката ми е, гледам че е доста продуктивна и съм сигурна, че след няколко нейни произведения вече ще знам какво да очаквам, но не мисля, че ще посегна скоро към още нещо нейно. Други книги на авторката също се развиват по чудни дестинации, но ако историите зад тях са толкова слаби като тази в "Меденият изгрев над хълма" по-скоро няма да ги отварям. Ако много се вълнувате, ще ви издам, че краят е повече от щастлив за всички герои. Всичко за всички се нарежда. Три дни яли, пили и се веселили. Махване с магическия росен и няма вече скръб и тъга, няма болежки, любов и благополучие за всички.
"Едно лято в Париж" - Сара Морган
Париж - град, за който се носят легенди. Град предимно за романтика и любов, но не винаги. В произведението на Сара Морган се явява място за разбити сърца, разбити мечти, но и място за ново начало, за неочаквано приятелство. В него се сблъскват две жени - на пръв поглед тотално различни - млада и по-възрастна, американка и англичанка, сдържана, организирана и смела срещу дива, изплашена, разпиляна. Оказва се, че имат повече общи неща от колкото се виждат в началото. Учат се една от друга, помагат си взаимно да изплуват и да се задържат на повърхността, да оцелеят във въртопа, в който се е превърнал живота на всяка от тях.
Приятна книжка, макар и много страници се чете бързо и леко. Духът на Париж те следи от всяка една от тях, примамва те и те омагьосва, впива се в теб, представя ти един по-непознат град, ако изобщо някой чужденец може да го познава. В началото авторката ни въвежда в събитията на двете героини отделни, които са ги довели до Париж. И после ги събира. Историята нито за момент не е скучна, прескача, върти се, бушува. Всички действащи лица имат своето очарование и слабости. Няма преиначени неща, животът такъв какъвто се случва, лек, тежък, живот на тийнейджъри и на хора на средна възраст, за които животът е добил едно русло и става леко скучен и предвидим.
Тази книга най-много си заслужава от трите да й се обърне внимание. Тук розово-сладурската корица намеква за щастлива и захаросана история и това може да ви спре в първия миг, но не се притеснявайте. Не е любовен роман, но все пак има любовни истории. Роман за доверието, за това колко бързо се чупи, как трудно се заслужава, колко лесно се губи. За страха, ранимоста, за любовта, която разбира и прощава. Когато имаме проблеми трябва да говорим, да не се затваряме в себе си, говорете с приятели, с половинката си, с родителите си. Премълчаването крие повече опасности отколкото истината.
0 коментара: