От пребиваването ни на село се научих да обръщам повече внимание на растенията около нас. До тогава сякаш приемах цъфтящите храстчета и дървета просто за красиви растения и нищо повече, ако изобщо съм ги забелязвала. И може би ми беше време да се науча да ценя малките неща, обикновените, които изпълват деня ми и намирам радост в тях и се учудвам всеки път като ги срещна и помириша и им се радвам искрено. Така е и с белия бъз. Не знам кога точно цъфти и не го търся целенасочено, но толкова често сме сред природата, та нямаше начин да го пропусна.
Тия дни пак бяхме на разходка покрай реката и забелязах, а май първо подуших белите цветове с жълт прашец, толкова са нежни и мънички, а те привличат със силното си ухание. Грейнах от радост, че ще мога да си направя сок от бъз. Много го обичам, идеален е за освежаване и утоляване на жаждата и рецептата му е супер лесна. Бъзът едва сега започва да цъфти, половината храстчета още срамежливо криеха ароматните си цветове и със сигурност ще си набера поне няколко пъти от него.
Как правя аз сок от бъз:
Навсякъде съветват цветовете да се берат от чисто място, което е логично, не ви трябват цветове расли покрай пътища и други мръсни места. За щастие има достатъчно "диви" местенца, където бъза расте на воля. Внимателно откъсвайте и пренасяйте цветовете, много са крехки, лесно се мачкат и прашеца им пада бързо, а той е съществена част от чудесния вкус, само докато берях успях да се посипя с жълтичко. Аз лично не ги измивам точно заради това да запазя прашеца. Оглеждам ги, почиствам ги от листенца, буболечки или други боклучета и ги накисвам в студена вода. Нямам точно пропорции колко цвята в колко литра вода да се сложат. И това е част от предимството на рецептата, всеки може да си го приготви по свой вкус. Все пак и цветовете не са еднакви като големина, аз в момента имам цъфнали по-мънички, после по-големите надигат глава.
Накисват се цветовете във вода, към тях се побавя изцеден лимонов сок, а може и парченца лимони и разтворена във вода захар. Тук също има място за вариации - добавяне на мед, кафява захар, сигурно може и други подсладители, аз си ползвам бяла захар. И за нея не мога да кажа точно количество, но сладкото тук е, че може да се добавя подсладител и после или да се разрежда с вода, ако ви е дошла много захарта при първоначалното приготвяне. Така смесените аромати и компоненти се оставят да престоят на хладно за поне 12 часа, като през това време се разбъркват един два пъти. Моята тенджера със сироп я съхранявам в хладилника. След като измине това време готовия сок от бъз се прецежда, налива в стъклени шишета и е готов за консумация.
Примерни количества - 1 литър вода - 10 цвята - 1/2 кг. захар - 1-2 лимона.
От пребиваването ни на село се научих да обръщам повече внимание на растенията около нас. До тогава сякаш приемах цъфтящите храстчета и дър...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара: