Надя е на 17, забременява и прави аборт. Смята, че така е по-добре, млада е, ще си продължи живота. И привидно го продължава. Но раната не минава. Раната, че е изоставена, че е сама. Съвсем скоро преди това събитие тя е загубила майка си, която се самоубива. Майката, която е дала живот на Надя, когато също е била на 17. Дали страхът, че ще повтори съдбата й е причина Надя да се реши да махне бебето? Или самотата? Тя обича Люк, но той нея не. Тя не иска да остане в този град, на това място, в този момент. Иска да отиде в колеж, иска да избяга, не иска да е майка, такива мисли минават през главата й в този момент. Взема сама важното решение, а родителите на Люк й помагат да го осъществи като осигуряват пари. На пръв поглед Надя успява да се справи и да продължи живота си, но тъгата остава с нея и направлява действията й.
Люк също е обременен с проблеми - травма в крака го изхвърля от кариера в американския футбол, а друга неприятна случка го оставя завинаги извън спорта. Всеки от тях е толкова млад, а вече носи бремето да е различен, отхвърлен, потаен, скрит в себе си и бягащ от света. Родителите му са набожни, но вярата няма място в задачата да "спасят" сина си от бремето да стане баща.
Появява се и третия участник - Обри. Тя става приятелка на Надя, без да знае за тежестта, която е в душата й. И тя си има тайни. Избягала е от майка си и поредния си "баща" заради своеволията му. Наранена е и търси себе си, двете се намират и създават трайно приятелство. Приятелство, което само мъж може да разруши. И ето го отново Люк в ролята на ухажор и съпруг на Обри. Съдбата се намесва и Надя се завръща в родния си град, защото баща й има нужда от нея. И миналото се завръща заедно с нея. Историята е на път да се повтори. Люк продължава да я привлича и тя него.
Те двамата са създали дете, което макар и неродено ги свързва. Обри се опитва да има дете, но не й се получава и когато най-после щастието да бъде майка й се усмихва, тя разбира, че двамата й близки хора не само имат връзка сега, но са преживели нещо, което ги е белязало за цял живот. Има тежки моменти в книгата, мен ме разстроиха, определено това преживяване оставя дълбок, скрит белег, който при тайно боли и никога не минава. Набляга се на отражението, което дава след години. Как не излиза от теб, чувството остава, болката остава. И вече нищо не е същото за нито един от тримата. Ражда се друго дете, а нероденото живее в мислите на майка си.
Брит Бенет е избрала интересен похват, за да предаде част от случващото се. Тя включва така наречените Майки от църквата, жени без лица и привидно без роля в събитията. Те са тези, които знаят всичко и "разкриват" тайната на Надя. Нещата се случват покрай тях, те ги интерпретират през призмата на живота си, през опита и разбиранията си и разказват историята. Малко вземат страна, не са съвсем справедливи. Няма виновни и невинни, всички страдат.
Оставя ми една тежест, може би защото съм минала по подобен път и разбута някакви спомени и мисли в мен. Натъжи ме този роман, сякаш беше ясно, че няма как да има щастлив край, сякаш всичко е безнадеждно, няма смисъл. Разчовърка рана, коричка, задълба, оголи нерв. Роман за изборите, които правим, за ролята на майката през целия ни живот, за присъствието на обществото, невидимо, но наблюдаващо, анализиращо и съдещо. Мярнах някъде, че "Майките" е YA роман, но според мен не е предназначен само за младата публика. Ако решите да го прочетете, споделете вас докосна ли ви или ви остави безразлични.
0 коментара: