Лято 2020, не много горещ и мързелив следобед, не ни се седи вкъщи, не ни се обикаля из града. Търсим интересни места в близост до Велико Търново, задължително на открито и природа, за да има къде да пуснем кучето да тича. Видяхме информация за дивите кактуси на село Пушево и решихме, че това ще ни е маршрута. Разстоянието от областния град до мястото е около 12-13 километра, ние минахме през село Шемшево, може да се пътува и по главния път София-Варна, като така се удължава пътя с 2-3 километра и уж карате по по-добра настилка. Отбивката за кактусовата плантация се намира още в началото на селото, точно започват първите къщи, там има едно мостче и веднага след него се свива вляво. То си има и малка табелка с надпис Кактуси и рисунка, но се вижда, само ако идваш от селото.
Местността се нарича Дола, защото там е долината (дола) на малка рекичка (не намерих дали си има собствено име), която се влива в река Янтра, но в разгара на лятото беше пресъхнала. До нея е построена чешмичка, наречена "Бисерна чешма" (това на снимката ми е друга малка чешмичка), намират се още две пейки и за съжаление обичайните боклуци, които хората обичат да оставят по такива природни места. Има място да се паркират няколко коли, но все пак имайте предвид, че е черен път, ако сте с по-ниска кола може да ви е трудно да се върнете обратно. Явно е обичайно място за пикници и събирания, малко встрани от реката се беше разположила шумна групичка с музиката и скарата си.
Пътечката с кактуси е малка, тясна, трудно за маневриране и разминаване. Скална е и леко стръмна, не криввайте встрани, защото ще се набодете. Зелените нашественици са наистина многобройни и освен това изненадват с малки бодлички желаещия да ги разгледа отблизо. Казват, че кактусите са мексикански, което не знам до колко е истина, на друго място намерих информация, че са от вида Opuntia humifusa. За съжаление бяха прецъфтели в началото на август, когато ходихме. Ще се опитаме да ги посетим пак през май-юни, когато би трябвало да са разцъфтели в целия си блясък (ъпдейт - дъждовно лято 2012, но все пак в средата на юни успях да ги снимам с жълти цветове). Впечатляващо е как са се разпрострели навсякъде, но защо ми се струва, че такива могат да се видят и на други места в България, не мисля, че са нещо специфично само за Пушево.
Разходката ни наистина беше кратка, пътечката е дълга около 300 метра, излиза се на една поляна, до която кактусите също са стигнали и се опитват да завладеят. Вървейки нагоре минавате покрай крайните къщи на селото, в някои от тях има кучета, които лаят по преминаващите по пътеката, така че внимавайте да не ви изплашат - вързани са и зад ограда, но все пак е стресиращо като скочат и започнат да джавкат. Останахме малко разочаровани от самата пътека с диви кактуси, надявам се, когато са цъфнали да е по-въздействащо и интересно. Използвахме момента да се разходим из коритото на пресъхналата река, доста интересно беше да вървиш по мястото, където иначе тече вода. И децата и кучето се забавляваха да се катерят по камъни и да откриват следи от живот останали след реката, която скоро щеше да се върне и ще предаде нов облик на мястото. И рекичката успяхме да видим на следващата година с вода, кучето много и се радва и цопа в нея, ако остане до по-топлите дни сигурно е приятна за къпане и планираме да я пробваме и да си направим пикник там.
0 коментара: