Изпуснах моментът, когато всички хвалеха, показваха, снимаха, а някои даже и четяха "Малък наръчник за хюга". Аз се сдобих по-късно с книгата и не съжалявам, не съм изпуснала някакво невероятно четиво. Накратко - на мен не ми хареса, смятам, че е прехвалена. И сега 2 страници ще ви обяснявам защо :) Не е задължително четиво, ако искаш да се почувстваш хюга и да си създадеш хюга момент или настроение. Всеки може да го направи според собствените си усещания за това какво го прави щастлив, кое му доставя удоволствие и го кара да се чувства добре.
Първо за мен самото понятие хюга е израз, който е модерен в момента. Всички го търсят, затова и расте предлагането му. И нямам предвид само книгата, а всичко, на което се лепи етикет хюга, за да е в крак с актуалното и готиното, било то дреха, заведение, обзавеждане, преживяване, храна, събитие и каквото още се сетите. Всичко може да е хюга, дори да не е, важно е да се обозначи като такова, за да го предпочетат хората.
На външен вид справочникът е прекрасен. Изглежда луксозен (макар че златното покритие на буквите лесно пада), с твърди корици е, носи усещане за покой и красота в ежедневието. В текста са вмъкнати много снимки, диаграми, графики. Самата книжка е малък/джобен формат и макар да е почти 300 страници не отнема много време да ги пребродиш.
Всъщност това не е книга за четене, да минеш наведнъж през страниците й и те да споделят с теб интересна история. Това е книга за разгръщане. Да отвориш на произволна страница, да почерпиш идеи за преживяване, рецепта, занимание за свободното време, обзавеждане. Накратко ви споделям около какво се върти книгата и съответно самата хюга (записвайте си): Светлина под формата на свещи или специални лампи, приятна компания, храна, сладкиши, почивка, музика, чай/кафе/горещ шоколад, вино, книги, одеяла, дебели пуловери, вълнени чорапи, удобно облекло, топлина, бавно, спокойно, природа. Всичко, което ви е приятно, може да е налично някое от тях, може и всичките наведнъж, както ви е кеф.
Докато я четях постоянно ме глождеше усещането, че автора повтаря всеизвестни факти като само променя изказа си или добавя някое друго изречение, за да изглеждат различно думите му. Наистина ли някой трябва да ми каже, че с книга и одеяло мога да си почина, че сред природата е хубаво, че събирането с приятели помага да разпуснеш и други подобни съвети? Предполагам "младото" претоварено поколение може да има нужда някой да му припомни, че трябва да забави крачка, да не се награбва с много дейности, да освободи съзнанието си, да отиде на почивка. А също и да готви, да се събира с приятели и още и още подсказки как да е щастливо и какво му носи усещане за уют и удовлетвореност? Има ли наистина градски хора, които никога не са ходили на природа, не са се отпускали, почивали и имат нужда някой да им отвори очите за хюга и да им оправи живота?
Стилът на писане също не ми допадна - неумели опити за хумор, прекалено приповдигнат тон на моменти, особено когато авторът разказва за личните си хюга преживявания, определено не успява да ми предаде посланието си. Нямах момент на просветление, в който да си кажа: леле каква готина идея, как не се бях сетила за това. Не бих нарекла книгата "наръчник за щастие", а по й приляга да е справочник за Дания или направо рекламна кампания на Дания и датския начин на живот. Пълна с доста примери от датския начин на живот, помага да опознаваш страната и жители й отблизо, спира се на някои забележителности в Копенхаген, има включени и популярни датски рецепти (дори си харесах една).
Като цяло ненатоварваща книга, но на мен ми беше леко дразнещо да я чета. Припомня общоизвестни истини, които да сигурно е добре да чуваме от време на време. За пореден път се убеждавам, че такива книги, които ни учат как да живеем не са за мен. Изводът: карайте го по-леко, лежерно, приятно, на по-бавни обороти, наслаждавайте се на всеки момент, извличайте най-доброто от времето.
0 коментара: