Един блог за всичко, което ме вълнува

Home Top Ad

Когато не ни мързи много, си правим домашни дюнери. Традицията не е от сега, а приготвянето им се оказа лесно, особено след като има готови ...

Домашни дюнери

Когато не ни мързи много, си правим домашни дюнери. Традицията не е от сега, а приготвянето им се оказа лесно, особено след като има готови питки и намерихме лесен начин за приготвяне на картофките, без да дежури някой на котлона, за да ги пържи. Питките купуваме готови, май се водят арабски питки или питка лаваш. В Lidl има опаковки от 6 броя, които най ни пасват на консумацията, защото винаги приготвяме повече пълнеж и после трябва да се доизяде. Не че не може и без питка, но друго си е усещането да хапваш дюнер. По една питка на човек със стабилен пълнеж е напълно достатъчна, не знам кой размер дюнер си правим, сигурно е поне XXL.

Наскоро открих и много лесна рецепта за тези питки, но ми липсва ентусиазъм да пробвам. Ако вие имате желание, оставям рецептата тук:

Необходими продукти:
2 водни чаши брашно
3 супени лъжици кисело мляко
1 чаена лъжичка сол

Приготвяне:
Към брашното се добавят солта и киселото мляко. Меси се с ръка като към сместа се добавя малко по малко вода до получаване на меко тесто. При нужда може да се прибави още брашно.

Тестото се оформя като руло, която се нарязва на парчета. От всяко парче трябва да се получи топка колкото орех. Отделните топки се разточват върху набрашнена повърхност до размер на средно голяма чиния.

Запичат се от двете страни в нагорещен незалепващ тиган. Готови са, когато получат кафяви петънца. Ако няма да се консумират веднага могат да се съхраняват в хладилник, най-добре в затворен съд.

След като питките са налични е време за пълнежа. У нас той задължително включва пилешко месо и пържени, последните пъти, печени картофки. Месото най-често е пилешки пържоли от бут, поправени, изпечени на скарата и после нарязани на дребно. Картофите ги приготвям на фурна, като ги нарязвам на пръчици, овкусявам със сол, червен пипер и чубрица, малко олио и пека върху кухненска хартия на вентилатор. Последния път добавих и моркови приготвени по същия начин.

Към дюнера добавяме още задушен лук, нарязан на полумесеци и метнат в тигана, нарязяно на дребно и овкусено зеле, домати, краставици, може и кисели краставички, ако има спасили се от руската салата и разбира се млечен сос. Нашият е съвсем елементарен - кисело мляко и майонеза със сол и червен пипер. Аз бих добавила и чесън, но децата няма да го ядат така. Ако имате и лют сос също много добре се комбинира с останалите съставки. При такива добавки е нормално да не можем да завием дюнера, затова най-често го правим като джоб отдолу, поне да не изтича съдържанието му. В завито състояние няма смисъл да го снимам, не си личи какво има вътре.  А че ще се омажем прилично няма съмнение, но пък резултата е много вкусен и засищащ.

0 коментара: