За да стигнем до целта пресякохме Балкана през Прохода на републиката и се озовахме все едно в друга България. Южната част на страна ни винаги ми се е струвала по-приветлива, слънчева, цветна, топла и равна, което не е много далече от истината. А да и с една идея по-хубави пътища. Пътят ни е около 3 часа, като последните километри бяха най-тегави. Не познаваме района, нямаме търпение да стигнем, маршрута минава през селца, където се кара по-бавно и няма нищо интересно за гледане. Хвърлих по един поглед през прозорците на колата на Хисаря, но освен част от разкопки, множеството табели за хотели и самите хотели, друго не ми хвана окото. Виж Старо Железаре е отличаващо се заради майсторски нарисуваните графити, които украсяват много от къщите и оградите в селото. Сега се ядосвам, че не спряхме да ги разгледаме по-подробно, а на връщане съвсем го забравихме.
Районът е известен освен с минералните си извори, топли при това, и с откритите при множество разкопки пазители на миналото - тракийски гробници и храмове. Село Старосел е на по-малко от километър от хотелския комплекс, но разликата между двете е няколко години и няколко милиона. Все едно прескачаш между тъжното и бедно минало и светлото и богато бъдеще. Общо взето нормално българско село, за съжаление голяма част от селата у нас са подобни - намаляващо население, на места попрвено, на други рушащо се, мръсно, отиващо си. Разкопките в околността изглеждаха по-поддържани от него. Пътят по това време беше в ремонт, който продължава неизвестно колко, но пък допринася за мръсотията и затруднява пътуващите към комплекс за винен и спа туризъм и Тракийския култов храм.
Минавате през селото следвайки табелите и изведнъж насред нищото (колегите се смееха на географската ми ориентация, но тя е съвсем точна) изниква мястото на почивка. Впечатляващо е на фона на заобикалящата го среда и няма как да го пропуснете. Замислен и изпълнен страхотно, видът му те грабва, привлича, изглежда супер удобно и красиво. Освен стаите за нощувка, спа комплекс Старосел разполага и с 3 ресторанта, пиано бар, лоби бар и воден бар до единия вътрешен басейн, обаче той не работеше и беше тъжно изоставен. На разположение на почиващите са вътрешни и външни басейни с топла вода, джакузи, парна баня. Определено успяват да създадат условия да се отпуснеш, да си починеш, да се разсееш, да се откъснеш от светът извън стените. Цялостното усещане е за масивно, стабилно кътче за почивка и презареждане. За това допринасят дървото и други естествени материали, комбинирани умело и ползвани с голям размах. Между отделните постройки има красиви градинки, беседки, поддържана тревна площ, цветя, смокини, лозови насаждения, свободно разхождащи се пауни, видяхме и зайче, куче и котка, които също са част от очарованието на мястото.
Хотелската част е разделена на 3, ние бяхме настанени в Тракийска резиденция „Старосел“. Стаята ни беше просторна и удобна, банята голяма. Имахме тераса, гледаща към вътрешния двор. Недостатъците, когато ги има, са дребни и не пречат на почивката, но се забелязва, че не всичко е чак толкова ново и добре стопанисвано. Държа да отбележа, че матрака е чудесен, даже търсих на коя марка е, защото бяхме в процес на покупка на обзавеждане и този ни направи впечатление. Сутрин е невероятно тихо, наблюдавах изгрева озвучен от крясъците на паун качил се върху покрива. Няма какво да спира погледа ти и той се отнася далече, към лозовите насаждения и язовирите в околността. Идилията е нарушена само от почистващия персонал, който рано рано тръгва на обиколка и вдига шум по коридора. Не е нарочно, но на фона на тишината наоколо, се забелязва. Иначе хората работещи в комплекса бяха много любезни и отзивчиви. Единствено не останах доволна от достъпността на безжичния интернет. В стаята правих какви ли не чупки и стойки, за да уловя някоя чертичка, на терасата уж беше по-достъпен, но все още далече от желаното. В общите части на хотела положението беше поносимо.
Но и целта на почиващите надали е да прекарат цял ден на телефоните и лаптопите. Както казах хотелът предлага различни възможности за почивка и можеш да прекараш 2 дена само в него, без да ти се налага да излизаш. Възможностите за разходка в близките околности не са много - посещение на Тракийски култов храм и няколко могили, разходка до Хисаря или язовир Пясъчник. Цял ден лежане и къпане в басейна не ни привлича, затова избрахме разходката. Четиньова могила и храмът, който ми приличаше на кръст, кацнал на нея, ни се виждаха близо и ентусиазирано тръгнахме пеша, без вода, малко след пладне. Оказа се, че са на 4 километра от комплекса, което разбрахме след като ги изминахме. Нямахме бърза работа и се насладихме на компанията си, вятърът, който се появяваше от време на време, за да ни посъживи, природата и страхотни къпини, спасяващи ни от жаждата. Последните метри бяха най-трудни, защото пътя се изкачва нагоре по могилата, но там пък имаше малко сянка и чешма с вода, даже тоалетна (не препоръчвам да се ползва освен в неотложни случаи), та успяхме да се изкачим успешно. Разбира се, може да се стигне и с кола, има паркинг и в подножието на могилата и точно до гробницата, безплатен е.
Билетчето за влизане в гробницата е 4 лв. на човек. Беше ми много любопитно как е направена и оцеляла постройка на хиляди години. В същото време бях и леко разочарована, очаквах да е по-голяма, но и така е достатъчно внушителна и впечатляваща с архитектура и вид. Забелязваха се следи, че няма достатъчно средства, а може би и време да по-качествена поддръжка на мястото. Разкопките изглеждат недовършени, храмът е покрит с наглед подръчни материали и позакрепен, за да не се руши. Изоставени парчета камъни и артефакти са струпани в двата ъгъла, две табла с информация и снимки ви разказват историята. Цялата обиколка не отнема повече от 5-10 минути, това заедно с разходката покрай могилата. Обрасло с трева, на едно място имаше захвърлено дълго парче строителен найлон, сравнително чисто, но диво и неугледно. Изкачихме се и над гробницата, на самата могила, от където се открива невероятна гледка. Действа успокояващо и отрезвяващо да разбереш колко си малък и незначителен през могъществото и величието на заобикалящата те природа и че трудно можеш да я подчиниш и затриеш, въпреки многократните опити на човечеството. Такива мисли ме вълнуваха стъпила върху хилядолетна история и зареяла поглед в безкрая.
На отиване към култовия комплекс се натъкнахме и на параклиса Свети Спас, с красива и добре гледана градинка. Изградена е върху основите на храм, както прочетох после, но не сме влизали в нея. Не сме говорили и със стопанина й, може би ако го бяхме направили, щяхме да разберем, че дървената постройка, която се виждаше наблизо и до която почти стигнахме и приличаше на изоставено бунгало, е друг тракийски храм. Околността и тук е занемарена и сякаш изоставена.
За любителите на водните пространства, в близост до Старосел се намират язовир Пясъчник, а малко по-далече е язовир Домлян. Съпругът ми ходи да риболовства на първия и на река Стряма заедно с колега. Аз използвах това време, за да чета книга и пробвам басейните в комплекса. Има и спа център, но предпочитах да се радвам на хубавото време отвън, вместо да се затворя в помещенията за релакс.
Пакетът, който ползвахме, включваше закусва и вечеря на блок баса без напитки, а за обяд всеки се справяше както може. Храната беше вкусна и разнообразна, включително и десертите, които включваха плодове и множество сладки изкушения. Имаше ястия за всеки вкус и предпочитания. В един от ресторантите се предлагаше обедно меню, цените са 6-7 лв. за стандартна порция. Напитките не са от най-достъпните като цена, за пример ще дам 1 литър минерална вода - 3,40 лв., 500 мл бира - 4,50 лв. Пиците вървяха с начална цена 12-13 лв., грамаж за един човек. Можехме да посетим и винен тур, той също беше към екстрите ни, но късно разбрахме за него и не успяхме да отидем.
Бих се върнала пак в Комплекс за винен и спа туризъм Старосел в комплект с децата. Сигурна съм, че много ще се изкефят на басейните и разхождащите се животни. За по-малките гости има и детски кът, но на моите им дай вода. Чудесно място за семеен уикенд, дава възможност за пълноценна почивка. Към хотела е направен и зоокът, виждахме го през прозорците, където според брошурата може да се разходиш срещу заплащане. Ако като нас не сте от активно почиващите и не можете да седите на басейн/шезлонг повече от час-два, проучете какво друго може да се прави в околността, за да се разнообразите. Може да посетите и разгледате мястото и без да отсядате там, да ползвате басейните с минерална вода или да дегустирате вино, заслужава си да го имате предвид като еднодневна дестинация.
0 коментара: