Историята накратко
Втора част завърши с излитането на Луиза от Англия. В трета тъкмо кацна в града, който мечтае да посети от много време - Ню Йорк. За нея най-после настъпва моментът да се отдели от скромния и предвидим Стортфолд и да е озове на хиляди километри в мегаполис, който буквално сдъвка и изплюва хората, които не са готови за него. За англичанката е невероятна възможност да е там. Шанс да работи и живее в Голямата ябълка се появява веднъж на 100 години за момиче като нея. Въпреки препятствията по пътя й, тя най-после се възползва от изкушаващото предложение за работа. Нещата не са по мед и масло, но кога ли са били, ако в тях е замесена госпожица Кларк. Нейната неподправеност е способна да й спечели почитатели и приятели от всякакъв вид и социална прослойка. Лу е толкова открита, честна и с голямо сърце, че никой не може да й устои. Това понякога и пречи, но в повечето случай и помага, а историята най-после има щастлив край.
Началото е трудно за Луиза. Тъжна и самотна, завряна в малка стаичка, не знаеща къде се намира и защо е там, болезнено усещаща липсата и топлината на семейството и приятелите си. Напомни ми на мен самата, когато ми се наложи да прекарам само един месец (стори ми се много повече) в чужбина без близките си и колко ужасно се чувствах особено вечер след като свършех работа.
Но тя бързо се съвзема, приема задълженията си сериозно и се отдава изцяло на работа си. Което в един момент и донася беди. Следват забавни и тъжни моменти, дни на лутане и отчаяние, на предателство и сълзи, на нови приятели и преживявания. Всички те подпечатани с неподражаемия хумор и стил на Луиза. И когато и е най-тежко и остава без дом и работа, тя има на кого да се опре въпреки, че най-близките и са далече. Хората в обкръжението й (за съжаление не всички) я ценят, защото е мила, добричка, грижовна, справедлива, неуморна и готина пчеличка. А тези качества правят впечатление, дори в големия забързан град, където съседите не се поздравяват, а разчитат на служители да уреждат отношенията им.
Заета да изпълнява желанията на другите и да се грижи за тях, Лу все по-често се чувства изгубена. Благодарение на една свадлива възрастна дама, която не се притеснява да изкаже мнението си, младото момиче получава своя шанс да поеме в правилната посока. Време е да постави своите мечти и желания на първо място и да открие какво наистина й доставя удоволствие.
Не ми хареса любовния триъгълник/четириъгълник Кейти - Сам - Луиза - Джош. Прекалено по сценарии се развиваха нещата и действията на участващите бяха до голяма степен предвидими. Да не говорим пък за изсмукната от пръстите прилика на Джош с Уил, която трябва да внесе напрежение и смут в тези, които са го познавали. Но пък без тези събития нямаше да ги има писмата и финалната сцена, която е силна и красива.
Пълноправно в романа присъства и семейството на Лу, без които тя нямаше да е завършена и които внасят допълнителен колорит в действието. Те са част от нея, от характера й, дори дъщерята на Уил има своя доста решаваща роля в книгата. Образи, които ме изкефиха - Марго и Дийн Мартин разбира се и двамата описани много сполучливо, все едно ги виждам пред себе си. Като порасна искам да съм откровена, стилна, непукистка като Марго :)
Признавам на Джоджо Мойс (не че тя има нужда точно от моето признание), че с книга три успя да върне интереса ми към трилогията. Тук отново срещнах Луиза, която харесвах в първата книга. Заглавието "Все още аз" е много на място - защото е отново тя - забавна, цветна, искрена, добра, щастлива, малко шантава. Успява да намери своето място в необятния Ню Йорк и в сърцето на любимия мъж и следва желанията си, което е най-важно, за да е човек щастлив.
0 коментара: