В началото произведението на Юнас Юнасон ми се стори леко налудничаво, без много смисъл, но после ме завъртя в забавна, интересна и свежа вихрушка. Моментите, където действието залита много към политиката, ги пропусках, изключвах се също като Алан, който въпреки, че не я обича, постоянно се сблъсква с нея, защото тя оказва голямо влияние върху живота му. А животът му, ех животът му. Завиждах на този 100 годишен възрастен човек с младежки дух за това, пред което е преминал. Не толкова от желание да повторя преживяното от него, защото някои от приключенията му са на косъма от смъртта, а по-скоро защото е живял и живее както иска, пътува много и среща всякакви хора. Има страхотно чувство за хумор, сигурна съм, че знае как да се измъкне от всяка ситуация, скромен и услужлив е, стига да има храна и водка, първото не е задължително. Създава си приятели навсякъде, независимо дали са държавни глави или съвсем (не)обикновени хора, всеки със своя собствена история, която обогатява тази на Алан.
Малко странен хумор има автора, не знам дали помага четенето на други скандинавски писатели, за да го схванеш и да се забавляваш с написаното. Аз имам опит с Бакман (още не намирам време да напиша ревю за неговите произведения, но повярвайте ми, страхотни са) и затова стилът на Юнансон ми допадна, описва героите и местата живо, цветно, интригуващо.
Още малко за историята в книгата: Алан, трудно ми е да го наричам дядо Алан, защото изобщо не му давам 100 години като чета автобиографията му, решава, че не иска да прекара последните си дни в старчески дом и затова поема на път. А пътят си има своите особености, че води към неочаквани места, приключения и преживявания. С впечатляваща упоритост, само по домашни чехли, главния герой успява да направи толкова много неща след стотния си рожден ден, които други хора не успяват за цял живот - намира си приятели, любима, пътува, краде, убива (тези последните не препоръчвам да ги пробвате), а освен това успя да разкаже и цялостния си живот до сега, за да остане за поколенията.
А както писах по-горе, животът му е впечатляващ. И всичко това с едничката идея да има приятели, да попътува, да помогне както и с каквото може и да не остава без водка. Умението да прави бомби му проправя път буквално и преносно напред в живота каквито и препятствия и несгоди да го преследват.
Ех, ако нещата бяха толкова прости. Пари, разстояния, войни, природни катаклизми и политически играчи не са толкова важни, по-важно е колко е голямо сърцето ти и колко е силен приключенския ти дух. А при героят на Юнас Юнасон по-горните са налице в големи количества, затова се получава една забавна, различна, весело-тъжна книга за възрастните, които искат да се забавляват и някой да ги помни и за младите, които не знаят какво да правят с живота си. Главното действието се развива в Швеция (която си ми е слабост), но разказите на Адам ни водят и до други забележителни кътчета на света.
Не се оставяйте като мен посочените в началото причини да ви заблудят и да подминете зелената корица. Признавам на мен лично корицата на бг изданието не ми харесва, да има прозорец и дядо, но не е успяла да предаде духът на Алан, който прави книгата това, което е. А аз ще се отдам на четене на другите книги на автора. Ако имате препоръка за някоя от тях, давайте я насам. Също и ако имате идея къде може да се гледа филма по романа, моля споделете.
0 коментара: