Сладкиш 'Клавиши'

Аз го познавам под това име, повече е известен като Агнес (Агнеса, Агнеси), изберете си което най ви харесва. Обожавам ореховия му вкус обогатен с яйчена коричка, която се топи в устата. Когато бях дете се правеше само за специални събития, затова си мислех, че е нещо сложно и времеемко за приготвяне. Оказа се, че не е така и след като намерих рецептата, която най-много ми пасна на мен, сега го правя по-често. Странно, че съм преписала доста рецепти в моя тефтер, а точно тази не съм взела от мама.

Рецептата, по която сладкишът при мен става най-сполучлив видях в блога на Ани - Вкуснотека.


Последния път обаче не се справих подобаващо, а точно тогава ни трябваше за важен случай - кулинарно състезание в училище. Подари тази причина направих и сладкиша в различна форма и експериментирах с какаови клавиши. По-долу давам рецептата и малко насоки за по-добър краен резултат.

Продукти за блата:

200 гр. меко масло
1 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. смлени орехи
кората от 1 лимон
1 ч.ч. брашно
4 белтъка

Продукти за глазурата:

4 жълтъка
1 ч.ч. пудра захар
2 ванилии

Маслото се разбива с пудрата захар с помощта на миксер. Към сместа се добавят последователно орехите, лимоновата кора и брашното, като се бърка с лъжица. Белтъците ги разбирам с миксер и после ги добавям към останалото като бъркам внимателно с дървена лъжица. Готовия блат се изписва в намаслена тава, аз за по-сигурно ползвах готварска хартия. Пече се на 170 градуса до готовност. Добре е след това да се извади веднага, направих грешката да го оставя в изключена фурна и изсъхна повече отколкото трябваше.

Глазурата се приготвя като жълтъците се разбият с пудрата захар и се добавят ванилиите. В някои рецепти към нея може да се присъедини и лъжица лимонов сок. Пробвах, но не ми допадна да е кисела заливката. Нанася се докато сладкиша е топъл. Единият вариант е да изпечете глазурата на слаба фурна (50-80 градуса), а другият да я оставите сама да изсъхне. Аз я оставих на стаина температура, нанесох я на вече изстинал сладкиш и си изсъхна без проблеми. Хубаво би било преди да я нанеса да извадя сладкиша от тавичката и да го сложа в нещо по-широко, защото при втвърдяване глазурата залепва за стените на съда и после ваденето е още по-трудно. Или да се ползва форма с падащо дъно, но късно се сетих за това.

За шоколадовия вариант добавих 4-5 с.л. какао към сместа за блата и увеличех белтъците с 1. Още 4 с.л. какао се присъединиха към заливката + допълнителния жълтък.

Парченцата рязах чак на другия ден след като глазурата се беше втвърдила. С остър нож като внимавах да не натискам много, успях да оформя подобие на клавиши, то се вижда от снимката колко са правилни. Важното е, че наподобява пиано, макар и малко раздрънкано. Детето не ги хареса много, но до тук ми се простират способности. Аз пък не харесах много вкуса, защото както казах пресуших сладкиша. Но сега си го дояждаме. Съхранявам го в затворена кутия и така не е проблем да престои няколко дена, няма нужда да е хладилник, ако сте сигурни, че яйцата са пресни или ако сте изпекли глазурата.