Отлежаваща на рафта ми за книги, "Маестра" сама избра момента да ми напомни за себе си и да предизвика любопитството ми. Случайно или не, това стана няколко дни преди да излезе продължението й "Домина". Червеното изкушение ме заслепи първоначално с корицата си, луксозна и привидно семпла, която обаче след прочитане на книгата ми привлича повече на предизвикателна, обединяваща в себе си света на изкуството и света на разврата.
В същото време анотацията й не успя да ме развълнува достатъчно, за да побързам да я започна. Сигурно и заради това преди време съм я оставила настрани. Историята там е представена доста скучно и обикновено с леки елементи на някаква интрига, но общо взето нищо различно, интригуващо и/или скандално. На снимката може да видите за какво говоря.
Имам хубавия навик да не чета предварително какво пише в нета за дадена книга. Ако има късмета да ме погъделичка, да не мога да се отделя от нея, да искам да науча повече за автора, историята, която стои зад книгата, описани в нея места и неща, тогава започвам да търся повече информация. И този път постъпих така, пропуснах дори и отзивите на вътрешната част от корицата. Ако бях прочела нещо повече сигурно нямаше да посегна към "Маестра" особено след сравнението и с "50 нюанса сиво" и определението "Най-горещото заглавие на лятото" (става въпрос за 2016 година). Никак не обичам гръмки реклами, грандиозни думи и големи натрапени очаквания, предпочитам сама да си съставя мнение за дадена книга. Освен това не съм чела "50 нюанса сиво", нямам и намерение в скоро време да се поправя, така че сравнението с нея не ми говори нищо.
Като цяло книгата се чете лесно, през цялото време действието тече на бързи обороти, сменят се държави, мъже, пари, дрехи и пози. И докато в един момент разказът е нагазил дълбоко в дебрите на изкуството и тъмните сделки, толкова дълбоко, че остава леко неразбираемо за читателя, в следващия момент нещата тотално избухват в еротични описания. Горещите сцени те зашлевяват и изчезват също толкова бързо, колкото са се появили. На моменти двете линии на сюжета изобщо да не ми се връзваха, все едно четях отделни истории за светлата и тъмната страна на Джудит, която в един момент напълно загърби ролята на благоприлична познавачка на изкуството. И въпреки всичките и машинации и превъзходство над мъжете в доста ситуации, тя пак опира до тях, било заради пари, било за прикритие или дори за обикновен секс.
Честно казано беше ми интересно да прочета книгата, исках да видя как ще се развият нещата, които доста се заплетоха в един момент. Не стигнах обаче до ясна развръзка, намесиха се събития от миналото, които се появиха ей така без обяснение и заплетоха още повече ситуацията. Става въпрос за миналото на главната героиня, което само намеква за себе си, но само на авторката й е ясно как се отразява на сегашния момент. Предисторията ми се губи, продължението предстои да прочета. Преди това обаче останах с чувството, че трябва поне още един или дори 2 пъти да прелистя пак "Маестра", за да си изясня някои неща.
В заключение - хареса ми, лека е, подходяща за плажа (сега ясно ли е защо са й лепнали определението гореща :) ) или за спокойна вечер в леглото, има някаква интрига, а и еротичните сцени са добре написани по мое скромно мнение :) Не смятам обаче да ставам запалена привърженичка на този жанр, за 1-2 пъти става, за повече смятам, че ще ми е безинтересно, но все пак може да пробвате да ме заинтригувате като ми препоръчате някоя подобна книга, само не "нюансите" моля.
Плюс от срещата ми с първата книга от трилогията на Л. С. Хилтън освен приятно прекараното време е, че се "запознах" с Артемизия Джентилески и Джордж Стъбс и научих повече за света на изкуството. За парите и секса ще ми трябва малко повече обучение.
0 коментара: