Пещера Водопада е водна пещера и водата извираща от дължините й образува Крушунските водопади. Покрай тях сме се разхождали преди 8-9 години, но този път бяхме доста поизморени и ги пропуснахме. Пещерата е с дължина около 2 километра, но туристите, които я посещават с помощта на организираните турове стигат едва на 150 метра навътре в нея. Водачът ни каза, че след това може да се продължи само с плуване. Забранено е да се влиза в нея без специална екипировка и обучен водач.
Epic Holidays Tours & Adventures, които организират разходката, осигуряват ботуши, каски с фенерчета и спасителни жилетки. Препоръчително е да си носите дрехи с дълги ръкави/крачоли, тъй като в пещерата е по-хладно, както и дрехи за преобличане, защото просто няма начин да излезете сухи от там :) Ние бяхме взели и ботуши за най-малката, предположихме, че няма да имат нейния номер.
За да стигнем до Крушунските водопади, минахме през Велико Търново, Павликени, Левски, Летница. Пътната настилка по трасето е меко казано отвратителна, така че пригответе се за доста дупки и тръскане. След Летница има табели към водопадите и няма начин да се загубите. Местността покрай тях е заградена, защото се плаща вход, там има и басейн и обичайните скара/бира заведения. Пред входа има достатъчно място за паркиране, макар и не винаги на сянка, плаща се паркинг, цената е 2 лв. за цял ден. Вход не сме плащали, казахме им, че ще сме на разходка с лодка, а няма да ходим да гледаме водопадите. Веднага след влизането, се поема вляво покрай басейна и има около 20 минутно изкачването докато се стигне до скалите. Те също са много красива гледка, имаше следи, че се ползват и за скално катерене.
Бяхме на мястото навреме, но се оказа, че преди нас има друга група, която трябва да влезе в пещерата и трябваше да изчакаме около час. Използвахме възможността да се поразходим наоколо и да стигнем до едно по-малко и по-тайно водопадче, видяхме и входа на пещера Водопада, но още не знаехме какво ни чака вътре.
Дойде най-после и нашия ред да влезем във водната пещера. Имаше още една група, която щеше да влезе с нас и макар отначало да ни се струваше леко неудобно да сме 9 човека (7 възрастни и 2 деца), после се оказа, че така имаме повече време за разглеждане. Да уточня, че разходката с лодка всъщност изобщо не е разходка. Ако си мислите, че сядате в лодка и разглеждате пещерата спокойно, в дълбока заблуда сте. Не се сяда, а се коленичи и се ляга :) Има и доста мокрене, малко пълзене и неочаквани ситуации, което прави преживяването различно и запомнящо се.
Още от входа се нагазва във водата и 2 метра навътре вече ботушите ми бяха пълни с вода. Не помня колко пъти заемах стойка "щъркел", за да изтече всичко що са събрали. Ако не ги отводня, първо вървя по-трудно и второ като легна в лодката и всичко се изсипва по дрехите ми и по другите пътници. На места се гази във водата, на други се върви по мокри скали, а на най-дълбоките преминавахме с помощта на лодката. В стремежа си да минеш напред, да не цопнеш някъде и да не си удариш главата може да пропуснеш интересните неща покрай и над теб. Водата много красиво е издълбала скалите, само трябва да се научите да насочвате фенерчето натам накъдето ви гледат очите и то без да заслепите някой друг от групата. Имаше няколко прилепчета, децата много им се зарадваха и ги стряскаха с виковете си.
Ако се притеснявате от тесни и затворени пространства, може и да имате проблеми с пещера Водопада. Едното от местата, през които трябваше да преминем с лодката освен тясно, беше и толкова ниско, че почти усетих как носа ми (вярно, че не е от най-малките носове) опира в скалите отгоре. В края на разходката ни очакваше едно по-голямо пространство цялото от малки езерца, така и не чух какво точно представляват, бях заета да вардя децата, които обикаляха по ръбовете им в опит да се намокрят максимално. Приятелка ни успя да направи доста снимки с телефона си (няма да казвам къде го криеше), аз не посмях да внеса фотоапарата си в пещерата, почти съм сигурна, че нямаше как да го опазя от водата, а и той не се справя добре със снимки на тъмно.
За да се излезе от пещерата, трябва да се върнете по същия път. Тъй като вече знаехме какво ни очаква, сякаш връщането беше по-бързо. Беше ни леко студено заради мокрите дрехи, а 2/3 от групата беше изгладняла подобаващо. Зарадвахме се на светлината от изхода, а на няколко метра преди него ни лъхна горещината отвън и се сетихме защо сме се наврели на 12 градуса. Оказа се, че сме прекарали около 2 часа в пещерата, които минаха неусетно и ни оставиха чудесни спомени. Цялото семействот остана доволно от приключението и ако търсите нещо ново, забавно и интересно, не пропускайте да пробвате разходката е пещера Водопада - Крушуна.
0 коментара: