Подзаглавие: Една любовта история
Не съм и предполагала, че мога да обичам толкова силно. Дори като го срещнах не вярвах, че така ще стане. Беше доста неочаквано за мен, дойде ми като гръм от ясно небе.
Но после си казах, че сигурно така е трябвало да стане и приех нещата. Имаше хора около мен, които не одобрявяха връзката ни и ми натякваха постоянно, но аз не им обръщах внимание.
Отначало се виждахме доста рядко, един път в месеца, просто нямахме възможност по-често. Но след това срещите ни станаха всяка седмица и без да се усетя, по-рано от колкото очаквах дойде моментът да сме заедно. Ей така спонтанно и непринудено. И когато това се случи разбрах, че съм взела правилното решение, че го обичам повече от всичко на света и искам да сме заедно завинаги. Когато се вглеждам в сините му очи, разбирам, че нищо друго няма значение. Той е идеалният и неповторим и се радвам, че той ме намери или пък аз него, не е сигурно кой кого.
Всъщност, не, не го намерих, родих го…
Време беше тази история най-после да намери място и в блога ми. Написах я преди доста време и съм я публикувала на няколко места. Днес обаче е най-подходящият ден да я видите и тук. Днес главният й герой навършва 9 години и любовта ми към него расте от ден на ден и не може да се измери с думи или с действия. Имам и две прекрасни момичета, но той си ми е слабост и понякога си го признавам 🙂
0 коментара: