Всъщност филмът го гледахме два дена, защото е доста дълъг и защото децата не ни оставиха на мира едната вечер. Малката дори погледа малко с нас, но не се впечатли особено, добре че тогава нямаше сцени на битки и се отказа да следи действието, а определено филма не е за деца.
За Завръщането научих покрай обявяването на претендентите за Оскарите. Прочетох малко за него и реших, че ще е интересен още повече, че е направен по действителен случай, а аз обичам да гледам такива ленти. Трудно ми е да кажа категорично дали ми хареса или не филма. Кървавите моменти ми дойдоха в повече, разбираемо е, че в онези времена, в началото на XIX век животът е бил точно такава груба борба за оцеляване, особено през зимата в Скалистите планини, където се развива действието. Операторът е успял чудесно да хване красотата на мястото и да покаже на фона на планините и зимната природа колко незначителни са и хората и животните.
Леонардо ди Каприо изпълнява главната роля на трапера Хюго Глас, който е загубил жена си и заедно със сина си и отряд трапери рискуват всекидневно живота и здравето си, за да се сдобият с така ценните по онова време кожи. Водят постоянно битки с индианците, прехранват се с каквото намерят и се мъчат да оцелеят при гадните атмосферни условия в средата на нищото, но целта им оправдава средствата.
При една от експедициите, героят на Леонардо е жестоко ранен от мечка гризли, направо не знам как оцеля този човек, а няколко пъти след това се питах колко живота има. То не беше падане, адски студ, никаква храна, заравяне жив в земята, ледена вода, стрелба, бой, падане от високо и какво ли още не, но се оказа, че има край на издръжливостта му и последния бой успя да го довърши.
Филмът показва реално колко е силен човек, ако си постави за цел да оцелее, за да накаже убиеца на сина си. Или както казват във филма "Докато дишаш, ще се бориш". Сгушена на стола си в топлата стая, защитена от всякъде, на мен ми се струваше невъзможно да издържиш и няколко часа на такива условия, а камо ли дни и то ако си здрав, а какво остава за човек ръфан от мечка, зашит надве-натри, измръзнал, прегладнял, почти парализиран, на предела на силите си, ако не и извън тях. Ако филма не беше по действителен случай, нямаше да повярвам, че е възможно. За сметка на това пък доста бързо се възстанови, а след една баня и купа със супа изглеждаше все едно нищо не му се е случвало и докато лицето му успешно бяха го гримирали да бъде изтощено и изтърпяло лишения, то по тялото му не личеше да е загубило сили, достатъчно мускулесто и стегнато си беше, а не както очаквах изпосталяло (това не е оплакване, само констатация).
Препоръчвам, ако сте гнусливи да не го гледате, има доста сцени, които ще накарат стомаха ви да се преобръща и да стене. Само един път ги видях да ядат нормална храна и това беше във форта, навън в дивата природа ядяха каквото тя им предложи, доста често в сурово състояние, наравно с животните.
По мое мнение ди Каприо играе превъзходно и успя да предаде прекрасно чувствата си само чрез мимиките и жестовете си, без да говори. Имаше и моменти, в които ме разчуства, свързани със сина и починалата му съпруга. През останалото време оцеляваше както и с каквото може.
Не мога да дам препоръка дали си заслужава да го гледате, зависи какви филми харесвате, аз обичам да гледам различни, с идея, който те карат да се замислиш, а този успя да го направи. И пак повтарям имаше доста нецивилизовани сцени, без които обаче нямаше да се постигне нужния ефект върху зрителя. Впечатляващо е, че всички сцени са снимани навън, без специално осветление и наистина при минусови температури.
P.S. Чудех се от къде ми е познат капитан Андрю Хенри, оказа се, че съм го гледала в още два филма през последните месеци - „Ex Machina: Бог от машината“, където обаче изглежда доооста по-млад, а след това и в "Въпрос на време“ (About Time) - филм за пътуване във времето (и такива обичам).
0 коментара: