На външен вид опаковката и шоколадовите възвишения са същите като на млечния му събрат, само дето цвета е по-тъмен и се забелязват парченцата бадемова нуга, което реално си е захар и бадеми. Моят е 100 грама и от него няма по-големи разфасовки. Разделен е на 11 парчета и на 9 от тях е изписана по една от буквите на името му, на което децата се радват и улеснява разпределянето поне при тях. Успях да си спася няколко парченца за мен, за да го опитам.
Ароматът е какаов, отделните върхове се отделят с малко натиск и не много ясно пук. Честно казано формата не е много удобна за ядене. Прекалено дебело е парченцето и се чудиш от къде да го захапеш, нито от върха става, нито от към основата, а в това време той започва да се топи по ръцете ти, но важно е един път да започнеш. Шоколадът е твърд, хрупкав заради парченцата бадемова нуга и заради тях и повече лепне по зъбите, а не се топи приятно. И въпреки, че е натурален (с 50% съдържание на какао), в началото се усеща горчивата жилка, но след това си става сладък и то след две парчета доста сладък. Освен това се оказва, че и в този има мляко и само по-голямото съдържание на какао го различава от другия, доста заблуждаващ е в такъв случай надписа Dark.
Dark Toblerone не успя да ме впечатли, нито да ме върне към детството, даже се чудя дали и млечният ще ми допадне сега, ако е също толкова наблъскан със сладко. То вярно шоколадът е синоним на сладко удоволствие, но имам чувството, че последно време все на такива попадам, които чак не се ядат от сладост. Странното в случая е, че шоколадът дори не е купуван от България, да кажеш, че за нашия пазар специално са го направили такъв, а ми е донесен от Швеция, а на опаковката му пише, че е произведен в Швейцария...
0 коментара: