Още един шоколад дошъл от чужбина за мен, но можеш да се намери и у нас, тъй като е произведен за магазини Carrefour. На мен ми го донесоха от Франция и надписите му са на френски, така че почти нищо не разбирам. Имам обаче странното усещане, че вече сме се срещали с този вкус. Deja Vu-то идва заради неговия събрат Noir poire amandes, за когото съм писала преди доста време. Приликите между двата шоколада са доста и затова този пост ще е сравнение между тях, за да видя дали има разлики.
Започвам от опаковката. И при варианта на Карфур е наблегнато на зелено заради крушата и черно предполагам заради тъмния шоколад. Струва ми се една идея по-елегантна, липсват обаче карамелизираните бадеми на снимката, но в състава също ги има. Този шоколад не само идва от Франция, но се оказва, че е произведен там, също като другия.
Станиолът е сребърен, а парченцата са отново 10 с подобна като на Noir poire amandes форма. Чупят се лесно, с ясен звук, във всякакви форми, неограничени от линиите нарисувани по блокчетата. По-обикновени са обаче на външен вид, но миришат достатъчно ароматно, за да ме изкушат. Тук какаото се усеща повече и като мирис и като вкус, защото според опаковката е поне 64%. Поспестили са малко от парченца круши и бадеми и макар да прозират през шоколада, разчупвайки го се оказва, че те са доста незначителни, а някъде са само сенки под които няма нищо.
Така и не усетих ясно изразен нито вкуса на крушата (10% присъствие според съдържанието), нито този на бадемите (6%). Тук таме нещо сладко се появяваше, но изчезва прекалено бързо, преди да усетя, че изобщо е било там. А изобилието от тъмен шоколад ме кара да го забравя. Не се оплаквам, защото харесвам и него, но ми се струва подвеждащо да обявяват, че ще има круши и ти да ги очакваш като вкус, а те да са толкова миниатюрни. Какаото тук бие по всички показатели плодовете и това е основната разлика с другия шоколад.
Сякаш съм леко разочарована, не му се насладих напълно, може би заради очакването, че ще прилича на събрата си от Кауфланд. Pepites de Poire Noir би допаднал на любителите на тъмни шоколади, но в класическата комбинация шоколад-круши изобщо не стига до челните места. Не, че не го изядох, но в търсене на крушите пропуснах да го усетя истински. Остана ми единствено горчивия послевкус, който постепенно избледня до спомен за тъмно какао, носещи мирис на отиващо си лято.
0 коментара: