При посещението ни в Русе бяхме решили да посетим новооткритият екомузей, защото прочетох, че там има мамут в реален ръст. А синът ми е много запален на тема динозаври и тъй като в България няма много възможности да се видят техни останки (сещам се за музея в Софийския университет, за музея в Дорково и май това е), решихме че ще е интересно за него. След като първо се разходихме из крайдунавския град и хапнахме, беше време да посетим музея, защото навън стана доста горещо.
Оказа се обаче, че не съм се подготвила добре и си нямам и идея къде точно се намира екомузея, нито знаех адреса му. Попитахме няколко човека, но дори живеещите в Русе не бяха наясно, че изобщо съществува такъв музей, а може и моето питане да ги е заблудило. В центъра на града има интерактивно табло за туристите, но и то не можа да ни помогне. Звъняхме на телефона на Регионалния исторически музей, но никой не ни отговори. След което ни хрумна умната идея да го намерим все пак този исторически музей и там все някой би трябвало да знае къде може да видим мамута.
Това се оказа правилна стъпка, защото Екомузеят се намираше буквално на 5 крачки от Историческият музей. Сградата е нова и отвън и отвътре, много приятно направена, красива и съвременна, както би трябвало да изглеждат голяма част от музеите у нас, за да не биват приемани като овехтели места за посещение. Билетите за децата са по 1 лв., а за възрастни по 4 лв.
Мамутът е разположен на първия етаж и е доста добре направен. Бих казала, че и на миризма го докарваше като праисторическо животно, което най-вероятно се дължеше на преждата използвана за козината му, но това изобщо не впечатли децата. Те му се радваха колко е голям, разглеждаха бивните му и задаваха много въпроси. За тяхно и наше улеснение има поставени устройства, където под формата на игра могат да се научат различни факти за отминалите епохи. Полезно нещо наистина, макар че информацията беше малко по-сложно поднесена отколкото очаквах.
Посещението ни съвпадна с гостуването на изложбата "СимБиотично", която ни разпознава с историята, функциите и проблемите на Атанасовското езеро, което се намира край Бургас. Най-интересно за децата беше възможността да си поиграят с кинетичен пясък (и ние не успяхме да му устоим). Красиви снимки, интересни факти, възможност да се проследи пътят на щъркелите, също са част от изложбата. Пътуването и из България продължава, така че може да се види и в други градове.
Другото, което ни направи силно впечатление в Екомузеят бяха аквариумите с диви риби, намиращи се на приземния етаж. Доста време седяхме и ги наблюдавахме, страхотно е да се видят толкова отблизо и с такива подробности. А децата бяха във възторг от машината за дарения за храна на рибите, която е направена като машина за поглъщане на стотинки :) И за зла участ батерията на фотоапарата ми свърши и не успях да направя хубави снимки на тази и другите зали :(
На вторият етаж са разположени препарирани животни и няколко сцени, наречени диорами с тях. Много майсторски направени, с доста подробности, те разкриват част от живота на животните. Има и малка пещера с макети на прилепи, които така не изглеждат много страшно, но иначе брррр не мисля, че ще понеса компанията им. На последния етаж е представена историята на града чрез различни предмети от миналото. Стигайки до там обаче вече се бяхме изморили, а поредната порция препарирани животни ни дойде в повече и не му отделихме много време.
И на децата и на нас ни хареса като цяло музея, както казах модерен, чист, добре уреден, климатизиран, имаше даже на единия етаж пейка да си починеш, с хубав асансьор и с интересни изложби. Няма проблеми да снимате което и колкото си искате, нито струва допълнително, нито някой ще ви направи забележка. Така че, ако имате път към Русе не пропускайте да го посетите, но първо проверете къде точно се намира.
0 коментара: