Всеки от тях е с по 16 парченца, които са си дебелички и тежат общо 85 грама. Така че външният вид на шоколада е леко измамен, а се оказва, че никак не е малко, при положение, че обикновените шоколади са по 90-100 гр. Въпреки дебелината си, се чупят лесно, с ясно пук, без да се смачкват.
В млечният шоколад има по един цял бадем в почти всяко парченце, но се срещат и разполовени ядки, което ни най-малко не пречи на вкуса му. Ароматът му е съвсем лек, почти недоволовим. Разтапя се дооооста бавно, чак нетърпимо и освобождава скрития бадем и едновременно с това сладката си нотка. При дъвчене е мек и сладостта му ти идва в повече, затова предпочитам да го оставя да се разтече из устата ми и постепенно да усетя сладостта. Съчетанието между млечния шоколад и по-скоро неутралните като вкус бадеми се е получило много добре и ми харесва.
Белият му приятел е по-ароматен, въпреки че според съдържанието към двата е добавен един и същ аромат. Също така белият шоколад е и една идея по-сладък, а съдържащите се в него стафиди, бадеми и лешници не позволяват да се остави да се разтопи напълно и е нужно и се налага по-рано да се сдъвче. Стафиди носят допълнителна сладост, но тя не е така натрапчива като на шоколада. Ядките отново са в ролята си на неутрализиращи съставки, но не могат да се справят така добре в този случай и след 2-3 парчета ми става прекалено захарно в устата, за да продължа.
Определено млечният шоколад е по-добър от двата според мен, но пък белият предлага интересно съчетание от бял шоколад и бадеми, лешници и стафиди, което не се среща често сред другите марки сладки изкушения. Споделете кои други шоколади на марката си заслужават опитването.
0 коментара: