Днес ще сме на био шоколад. И по точно био фин натурален шоколад с касис. Марката отново е Vivani, писах за нея преди време. Предлагат и други интересни био шоколади, но аз се спрях на този вкус, най-вече заради желанието си да пробвам съчетанието от сладко и кисело. Съставките на пълнежа са: нерафинирана тръстикова захар, пшеничен глюкозен сироп, кисело мляко на прах, концентрат от касис, ацерола на прах (за първи път го чувам, ще проверя какво е), алкохол, естествен аромат от касис. Интересна комбинация се очервата.
 |
| При първата ни среща парченцата изглеждат така |
Опаковката му е много артистична - червено, тъмно лилаво и черно са се смесили и оформили картина, в която аз различавам нещо като елхичка, но може да и е грозд от лилави зрънца. Между нея и станиола има парченце твърд картон, което да предпазва шоколада от начупване. Въпреки това моят пак не беше цял, но така или иначе нямам намерение само да го гледам.
 |
| Шоколадът е сменил малко обликът си, но е все така вкусен |
Парченцата вътре са 18 на брой, не много големи, целият шоколад е 100 гр. Приличат на мини купчинки приютили вътре в себе си пълнежа, който нямам търпение да опитам. Той самият е с гъстотата на карамел и с цвят на карамел, но вкусът определено не е карамелен. Кремчето от касис грабна вниманието ми още от първата капка, не бях опитвала такова и се оказа приятно и различно на вкус. В началото не можах да се сетя на какво точно ми напомня. Към средата на шоколада реших, че малко наподобява грозде, но е по-плътно и стипчиво като усещане. Изкуших се на няколко пъти да оближа първо него, за да го усетя по-добре и да се насладя на свежия му кисел вкус. Ако хапвам наведнъж цялото парченце, пълнежът бързо бива потопен в шоколад и не успява да изпъкне. Сладостта тук е преценена добре и не доминира над другите вкусове, което ми харесва.
По принцип обичам да си гризвам по-малко, за да усетя по-добре как се развиват отделните вкусове събрани в шоколада (дори да е само натурален или млечен, пак има различни нюанси). Пълнежът на Vivani обаче ми създаваше леко неудобство, защото както и да отхапя, той потича като мед и има опасност да го изгубя и да трябва да го събирам от пръстите си или още по-лошо да капне на земята, а е малко и ми е ценен.
Предишния път, когато си хапнах от сладкото удоволствие на Vivani сладкото ми беше дошло в повече и не бях много доволна от избора си на шоколад. Вторият път, когато се срещнахме или вкусовете ми са се променили или съм усетила нещо различно, защото комбинацията от 60% натурален шоколад и касис ми пасна добре на настроението. Определено обаче бих пробвала и още по-кисела добавка към шоколада и ще се радвам да ми предложите нещо такова, което сте опитвали.
Намерих информация за ацерола, то не било лошо нещо, дори напротив оказва се доста полезна, но наистина не бях чувала до сега за този плод.
Ацеролата е малко дърво или храст, което ражда малки червени плодове. Прилича на европейската череша. Употребата на ацерола в Северна Америка се дължи на високата концентрация на витамин С, заради антиоксидантните свойства.
За сравнение – портокалите дават от 500 до 4000 ppm витамин С или аскорбинова киселина, докато в тестове с ацерола тя е порядъка 16,000 до 172,000 ppm. Ацеролата може да съдържа до 4,5% витамин С, в сравнение с 0,05% в обелен портокал.
Ацеролата доставя два пъти повече магнезий, калий и витамин В5 в сравнение с портокала. Също така съдържа вит.А, рибофлавин, вит.В3 и др.
Ацеролата е била обект на немалко клинични проучвания, главно заради консумацията й като хранителен продукт. Според някои изследвания кората, листата и плодът й имат антигъбични свойства.
Последни поручвания в козметиката показват, че витамин С е силен антиоксидант и бори свободните радикали, за това екстрактът от ацерола се появява в козметични кремове, които борят състаряването. Освен витаминното съдържание, ацеролата съдържа и минерални соли, които са в помощ на уморената и стресирана кожа. Това, заедно с протеините, хидратира кожата и подобрява състоянието на капилярите. (Източник: Зоя.бг)
0 коментара: