Четири сестрички и едно братче са отвлечени от родителите си и настанени в дом за сираци. Заедно с още десетки деца те ще бъдат продадени на заможни родители, които вярват, че децата са изоставени и нежелани. Написан по истински събития романът "Преди да станем твои" бръква дълбоко в темата за осиновяването и скандалният бизнес започнал през 20-те години на миналия век и продължил десетилетия. Над 5000 деца са били буквално откраднати от семействата си и много родители така и не разбрали какво се е случило с рожбите им. Дори след разкриването на схемата с нелегалните осиновявания, децата жертви не са имало право да узнаят истинския си произход и биологичните си родители.
Действието в романа започва в наши дни, когато няколко случайни събития подтикват главната героинята Ейвъри Стафорд да се разрови в миналото на баба си, за което никой в семейството няма достатъчно информация. Паралелно с това Лиса Уингейт ни разкрива и нелекия живот на дванайсетгодишната Рил Фос и нейните близки.
В разказа от настоящето ми дойде в повече съвкупността от истории, прочитах ги набързо, защото нямах търпение да прескоча към миналото и да разбера какво се е случило с откраднатите дечица. Историята на Рил и семейството й е художествена измислица, но кой знае може някога някъде да е имало дечица живели до реката и отделени от семейството си, досиетата на много от малките са били подменени или загубени и истината погребана завинаги. Реалните събития са настръхващо въздействащи и скандални, прочетох каквато информация успях да намеря, но превъплътени в роман те не са чак толкова ярки и стряскащи, заради многото пълнеж от странични герои и събития.
Излишна ми дойде любовната история на Ейвъри, беше някак повърхностна и предвидима и крайно неподходяща и несвързана с темата за кражбата на деца. Опитът да бъдат "разведрени" сериозните събития с планове за сватба, малко политически борби и още щрихи от живота на богатото момиченце, което не смее да направи нищо нередно то страх "какво ще кажат хората", тотално ми развалят удоволствието от четенето на "Преди да станем твои".
Историята е силна, интерпретирането й от Лиса Уингейт не толкова, особено със събитията в наши дни, които откъсват читателя от мрачното минало. Може би и това им е целта, но на мен не ми допада превключването специално в тази история. Изключените правят последните няколко страници, където е развръзката и които са много по-емоционални и истински. Там двете времеви линии се срещат и намират покой.
Книгата определено ме докосна, но очаквах повече от нея като се има предвид събитията, на които се базира, възторжените мнения за нея и трудното й намиране. Други подобни
книги с тема изоставени деца, които четох наскоро и които според мен са по-добри и запомнящи се са "Под небето на Индия" и
"Дом за нежелани момичета".
Follow Me